Постинг
07.05.2020 13:47 -
Живот на кадър
Дрезгаво ми е. Сякаш съм препила и препушила със сънища и спомени.
Затварям очи и виждам лентата на живота си като през филмов кадър. Пъзел от хора, места и време. Някои полузабравени, други изчезнали, има и живеещи в мен. Усещания, залитания, върхове отминали.
Кадър след кадър. Но не, не умирам. Животът ми харесва.
Както прочетох в една детска книжка за възрастни:
„Животът е там, където ни обичат.
Животът е там, където ни чакат.”
Просто трябва да хванеш някого за ръка, за да не се изгубиш.
И той ще ти покаже пътя.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 289