Постинг
02.05.2020 07:06 -
СЪН БЕЗ COVID-19
Автор: isstoyanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2020 11:05
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 02.05.2020 11:05
Сънувах, че живеем в къщата от детството ми. На два етажа. С външни стълби и парапет. На горния етаж са спалните, а на долния, където беше мазата, сега има хранителен магазин. Държи го леля Данче. Всички познават леля Данче. Винаги усмихната и дава на вересия.
Имаме гости. Баща ми вика:
- Слез долу да купиш "Пещерска отлежала" и салам "Стара планина", че свършват вече.
Имаме два телевизора. По единия върви тенис мач Федерер - Надал, а по другия - мач от световното. Чудя се защо нямаме трети да пусна мач от НБА.
Обувам се аз, слизам по външните стълби. По-точно, опитвам се, защото имаме и куче, такова голямо, бяло, неопределена порода и то, като ме вижда, започва да скача от любов по мен, а аз се опитвам да избягвам "бомбите", които е заложило по двора.
Стигам до долния етаж, леля ти Данче ме чака с усмивка и ми подава една пластмасова еднолитровка. Гледам я подозрително.
- Спокойно де, баща ти ми се обади вече по жи ес ема, приготвила съм ти ракийката.
Викам си, ей тоя баща ми, кога се научи да ползва мобилен телефон, кога и поръчки почна да прави, модерна работа.
- Ама трябва ми и салам "Стара планина"! - заявявам упорито аз.
Тя изважда едно голяяямо парче салам, завива го в амбалажна хартия, точно като едно време и ми го подава:
- ..... и еди колко си стотинки.
Давам и някакви пари и вече си мисля как ще се кача горе, как с тоя салам ще мина покрай кучето, което вече радостно пърха с опашка, щото е видяло салама.
Еми, стигам аз ама с половин салам.
Баща ми не се сърди. Разсипва ракията на гостите, те се смеят доволно, кадят си с цигарите и бърборят щастливо.
А аз се събудих с усещане за деветдесетте.
Имаме гости. Баща ми вика:
- Слез долу да купиш "Пещерска отлежала" и салам "Стара планина", че свършват вече.
Имаме два телевизора. По единия върви тенис мач Федерер - Надал, а по другия - мач от световното. Чудя се защо нямаме трети да пусна мач от НБА.
Обувам се аз, слизам по външните стълби. По-точно, опитвам се, защото имаме и куче, такова голямо, бяло, неопределена порода и то, като ме вижда, започва да скача от любов по мен, а аз се опитвам да избягвам "бомбите", които е заложило по двора.
Стигам до долния етаж, леля ти Данче ме чака с усмивка и ми подава една пластмасова еднолитровка. Гледам я подозрително.
- Спокойно де, баща ти ми се обади вече по жи ес ема, приготвила съм ти ракийката.
Викам си, ей тоя баща ми, кога се научи да ползва мобилен телефон, кога и поръчки почна да прави, модерна работа.
- Ама трябва ми и салам "Стара планина"! - заявявам упорито аз.
Тя изважда едно голяяямо парче салам, завива го в амбалажна хартия, точно като едно време и ми го подава:
- ..... и еди колко си стотинки.
Давам и някакви пари и вече си мисля как ще се кача горе, как с тоя салам ще мина покрай кучето, което вече радостно пърха с опашка, щото е видяло салама.
Еми, стигам аз ама с половин салам.
Баща ми не се сърди. Разсипва ракията на гостите, те се смеят доволно, кадят си с цигарите и бърборят щастливо.
А аз се събудих с усещане за деветдесетте.
Няма коментари