Момчето с кръпки на дънките и ролери отиде до павилиончето за пресен чипс в парка. Неделно. Двоумеше се. Избра от този с шарена сол. И започна да хрупа, карайки по-бавно от обикновено. Дали Ина щеше да е със смешната розова рокля или с камуфлажните панталони с жълтия потник. Знаеше, че след секунда ще я види и чипсът дращеше вълнението в стомаха му. Запознаха се преди година в същия парк, тривиално, сблъскаха се с ролерите на един завой, той с бира в ръка, тя с капучино в нейната...
Видя я, махна й с ръка и продължи. Денят залезе. Тя беше с розовата рокля. Дори не го позна. Почувства се невидим. Сам. Продължи да хрупа. Тъжен.
-Случайно да имате огънче? - прекъсна го глас.
-Нямам. Угасна. Опитайте след час.
Отмина. Отмина момичето, което от година криеше погледа в къдриците си. Момичето, което днес се престраши да го заговори. А той дори не разбра.