Спирам се.

 Оглеждам тротоара.

 Пак няма никой.

 Само тишина.

 Повдигам рамене.

(душата си май трябва

 вкъщи да я прибера

 изведох я за малко на разходка,

 щото нямам куче,

 ама скучно й е вече)

Да взема да си ходя.

 Да поговоря малко

 с огледалото

 да се посмея,

 че трудно време е сега.