Ти помниш ли как се завърна 

от фронта, 

прашен и мръсен, 

отслабнал и блед, 

с поглед отнесен, 

далечен, 

от чувства лишен. 

Стоеше на масата, 

кротко, 

мълчеше, 

гледаше в нищото, 

с цигара 

трепереща в 

твойта ръка. 

Изведнъж кацна калинка 

на старата мушама, 

тръгна смело към теб. 

Ти вдигна ръка. 

„Не я удряй!” 

аз изпищях. 

Ти се усмихна 

чак сега, 

подхвана калинката, 

на показалеца я намести. 

Тя разпери крила и  

мигом хвръкна, 

а ти тихо въздъхна: 

„Вече съм у дома”