Обичах в тишина,

без високи тонове и крясъци,

с глас, потънал все едно в пясъци.

Тихо, но силно обичах,

в шепот и мисли дълбоки,

с прехапани устни, потъмнели очи

и без ясни посоки.

Тихо, бе, тихо обичах!

Обаче, макар да е силна,

тихата любов превръща се

в пречка, трудност, преграда.

Рано или късно

оставаш сам с любовта неразбрана,

обвита единствено в его и писъци,

оглушаваща до болка тишина.

Обичай шумно, бе, обичай! 

Показвай си я любовта.

Защото чувствата, заключени

от страх в килера,

не функционират в тишина.