В олтара на времето
  избледнява надеждата
  и се преражда в душа на дъжда, 
  която се плисва
  над сухите пътища
  като безмълвно очакване
  след стъпките
  на отминаващото лято. 
 Тишината й се гуши в
  листопада на есента
  и гасне в последния лъч
  на залеза...

Живка Юрукова