По пътя ме замерят
падащи листа,
въздухът мирише на студено.

На този ден винаги си спомням за жената, която ме научи да обичам българския език и литературата. Не, не беше учителката от първи клас, а след това, в по-горните класове, другарката Владимирова. Благодарение на нея развих любовта към пис...

Той беше с шапка идиотка
и приличаше на камикадзе,
което не искаше да крие себе си,

Искам да прескоча оградата 
на тайнствения дворец на хълма
и да връча наградата

Дрезгаво ми е. Сякаш съм препила и препушила със сънища и спомени.
Затварям очи и виждам лентата на живота си като през филмов кадър. Пъзел от хора, места и време. Някои полузабравени, други изчезнали, има и живеещи в мен. Усещания, зал...

Сънувах, че живеем в къщата от детството ми. На два етажа. С външни стълби и парапет. На горния етаж са спалните, а на долния, където беше мазата, сега има хранителен магазин. Държи го леля Данче. Всички познават леля Данче. Винаги усмих...

Люлякът ми замириса
проточия шия към
градското поле,

Денят ми е цветна музика на плоча
и сложни връзки във главата.
Опитвам се през лабиринта да насоча

През последните няколко седмици на извънредно положение се замислих какво ме радва и ме кара да се усмихна. Днес открих, че съвсем малки неща ми правят впечатление, а преди не съм се замисляла за тях:
- чичкото, който живее в зеленчуковия...

Липсват ми съседите
от предното вкъщи.
В дните на изолация се сетих

Споделям една песен, която слушам вече за пореден път.
И малко хайку:
Пусто е навън.

 
Спирам се.
 Оглеждам тротоара.