Музика и хубаво, топло настроение. С вкус на мандарина. И малко капучино с мляко. И канела, поръсена по стълбите, като магически прах. Денят преди новата година е. С много въздух във въздуха. Студено е навън, но вкъщи не се усеща.
Да помечтаем. Да си пожелаем добро. Или пък нещо друго.
Да видим панда. Да помахаме на жираф. И на жеравите, които прелитат.
Да подарим на някой непознат торба с портокали.
Да пишем много. Да прочетем всички книги, наредени на шкафа. И една на английски. Заради трудното.
Да си поносим новите дрехи. Тези с цветните точки да открием.
Да открием още едно нещо, което ни прави по-силни и по-устремени. Безстрашни. Като например еднорог.
Да се промъкнем тихо, на пръсти, в спалнята, където спи любим човек. Да прошепнем обичам те. Или да го ощипем по ухото.
Да летим със самолет или с метла. Да бъдем гладни вещици в чужбина. Да открием сгушен площад с масички и вековни дървета. И да срещнем джуджета.
Да се усмихваме на огледалото. И да му се плезим. Понякога.
Да се научим да се вслушваме в себе си, в хората. И в тишината.
Да бъдем малко куку. Даже малко пипи. И Пух.
Да се извиним на дърво, ако случайно го блъснем.
Да обичаме облаците, зад които слънцето живее.
Да клякаме и пляскаме с ръце. И на дама, да скачаме и на дама. И да поиграем на „Не се сърди, човече”. Онова, хартиеното, не компютърното. Да го намерим, някъде в шкафа е.
Да се покатерим на някое баирче и да извикаме с все сила „ехооооооооо”. И някой отсреща да отговори „Какво си се разкрещял?”.
Да се направим на принцеса поне за един ден. С хартиена коронка.
Да припомним на някого, че не сме го забравили. Защото в нас са стаени хората, които обичаме. Защото ни има и днес. И защото знаем, че има и утре. Или поне се надяваме.
Да направим канелени сладки. Като внимаваме да не сложим сол вместо пудра захар.
Да изтъркаме кецовете от много ходене и малко от ритане на топка. Да седим на тротоара лятото. Когато небето е мастилено синьо. И да не мислим, че хубавото е банално и скучно. Да ценим обикновеното, различното от нас.
Да си направим снимка със стена, оцветена с графити. Заедно.
Ако спечелим от тотото, да си направим фунийки от няколко банкноти и да ги издухаме от тубата, както правеха децата преди.
Да пуснем хартиен фенер. Защото сега това е модерно. Ама нали да сме в крак с модата.
Да преброим 43 звезди някоя нощ. Да се запознаем с извънземно.
Да си пожелаем шапка. Шапка, пълна с мечти.
И още, и още.
И, Мила Нова Годино, не забравяй, обичаме мекица за закуска!