Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06 18:46 - Без път
Автор: isstoyanova Категория: Тя и той   
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Пътникът уморено свали раницата от гърба си пред хижата на върха на планината. Огледа се. Пред него, като през птичи поглед, се ширеха дебели облаци, а под тях прозираха далечни светлини. Въздухът миришеше на свобода и на буря. Пое си дъх. Усмихна се на дъждовните капки по лицето си. Беше успял да стигне точно на време. 

Отвори вратата и тъмното го погълна. Имаше само един прозорец в дъното на коридора, точно преди малката кухничка в ляво и общата спалня в дясно. Нямаше вътрешна тоалетна, липсваше и баня. Течаща вода имаше само в кухничката, колкото да сготвят някоя топла супа за закъснелите да слязат към града ентусиасти. Спалнята се състоеше от шест легла, двуетажни. Малка електрическа печка се опитваше да стопли цялото спално помещение. Няколко раници бяха нахвърляни по пода.

От кухнята се чуваше подрънкване на китара. Пътникът  прекрачи прага. Млад мъж се опитваше да пее. До него, на очуканите дървени столове, около масата се бяха наредили две момичета на не повече от 25 години и мъж, на вид по-голям от тях. Поклащаха се като в транс,  а очите им светеха от умора в съчетание с малко домашна ракия, която стоеше кротко в бутилка на масата. Щом го видяха, спряха заниманията си и го поздравиха:

- Добър вечер.

Пътникът кимна и приседна до тях.

В този момент откъм кухненските шкафове се показа една рошава, кестенява коса, притежавана от пълничката, усмихната хижарка. Погледна го, изчерви се, показа белите си зъби и изчурулика:

- Охо, кой е дошъл да се разходи!

Останалите наблюдаваха в пълно мълчание.

Лицето на пътника засия. Отвори раницата и в мълчание извади пакети с леща и боб за готвене. Извади и няколко нарязани хляба.

Отвори очи и с мъка се върна в реалността. Свит до тухлена стена, върху до болка познатите кашони, беше заспал въпреки глада. От няколко години сънуваше все този сън. Сънуваше Мара от с. Тинтява, Родопско. Едно време му беше пристанала в чичовото лозе. Залюбиха се, сватба вдигнаха. Стегнаха хижата. Живяха. После тя се разболя и си отиде. И той си отиде. На улицата.

Сега често му се привиждаше Марчето в някоя засукана лелка, която отминаваше без да го погледне.

Някой му подхвърли петаче. Очакваше го поредният безсмислен ден преди да заспи отново.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: isstoyanova
Категория: Хоби
Прочетен: 145904
Постинги: 65
Коментари: 23
Гласове: 140
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930