Той беше с шапка идиотка

и приличаше на камикадзе,

което не искаше да крие себе си,

тежката походка

и падащите си коси от болестта,

неуспяла все още да отнеме му от смелостта.

Каза ми:

„Ще запалиш ли заради мен цигара?”

„Не пуша” – отговорих му – „далеч съм вече от тази гара”.

„Хайде де, заради мен, последно!”

Станах и целунах го по лицето все тъй бледно.

Излязох.

Щях ли пак да ги пропуша?

***

(Заради него още крия си ги във ботуша)