В последния си пост публикувах стихотворение от сериала "Откраднат живот". Явно сценаристите са решили да останат верни на сюжетната линия и в епизод тридесет и шест на сезон шест отново вкарват малко поезия, която аз споделям, тъй като доста ми допада:

"Искаш ли да ти разкажа приказка?
Няма нужда, зная.
Защо ни е да вярваме в измислици,
щом толкова неземна си наистина?
Спокойна, кротка, тиха като песен, 
прошепнат сън, изваян от коприна.
Чак струва ми се невъзможно - 
от къде си?
Не, няма да те питам. 
Да не разсърдим боговете.
Важното е,
че те има."