Ти гледаш ме от там
от пурпурния свод
на зимното небе омая.
Надничаш в този грешен мой живот,
и чудиш се аз колко ще изтрая
да търся пътя си .
От него извървях не малко .
И лутах се И тичах , не пълзях.
Макар изгубен ,винаги обичах.
Раздавах чувствата си ,не щадях
терзания ,не криех ,а копнях
да видя радост и усмивки
бистър смях ,очи в мен впити,
без сълзи и страх ,
без злоба и без болка ,и без гняв..
раздавах нежност , тъй -без ресто ,
не крадях
надежди и мечти ,
не спях на чужди прагове .
и в чуждите сърца не спях.
Дори да имаше за мене място в тях...
Мълчиш, но аз усещам погледът ти тежък.
Недей вини ме ти за чужди скърби.
Ако закриляш ме ,бъди мой ангел ти
пазител ,
не кори мойте криволици земни.
Без тях не е тъй лесно да вървя .
Пред мен пътека няма , ни бразда.
За мойте грехове ще си платя
там горе .Не сега.
Затуй закриляй ме , пази ме от беда...
Мой Ангеле .
А туй което сам не ще простя на себе си
ще ти го кажа на ухо
когато дойде онзи час мой сетен
да се въздигна там към пурпурния свод при тебе..