Постинг
19.09.2017 06:54 -
На попрището жизнено във края
Прескачат се измислени копнежи,
излитат тъжно уморени думи,
нахлуват хищно сенки и бодежи,
а са от пепел всички твои струни.
Разтварят се сезони и години,
небето в теб си прави харакири,
сънуваш буден огнени пустини
и в тях ридаят призрачни пастири.
На попрището жизнено във края
усещаш смътно, че светът е нищо,
разкъсана от страх сърдита стая,
парченца болка, ледено огнище
и се опитваш да заспиш красиво,
да скочиш смело и да яхнеш мрака.
Небето в тебе вече не е живо,
а червеите в гроба кротко чакат...
Няма коментари