В мълчанието се открих – Замислена и тъжна, самотна и неясна. Видях се в погледа на гълъб, кацнал до прозореца – Уплашена и жалка, търсеща пак същото, изгубено отдавна. Повикана от болка се прегъвах- Изядена, използвана, отчаяна и трудна. Времето заблуда за светлина в тунела е понякога – Руши и къса, оставя празнини. Мълчи, задава ми въпроси, а отговори нямам – Мълча и аз и гледам през прозореца.