Постинг
24.05.2020 10:34 -
Благодаря на моите учители!
На този ден винаги си спомням за жената, която ме научи да обичам българския език и литературата. Не, не беше учителката от първи клас, а след това, в по-горните класове, другарката Владимирова. Благодарение на нея развих любовта към писането и четенето, стараех се да съм безгрешна и кипяща от идеи и творчество.
Беше много строга, но изключително усърдна и справедлива. Спомням си дните, в които имах шестици и се чувствах горда от себе си; спомням си и тези, в които имах по-ниски оценки и усещах как съм я предала, срамувах се от себе си.
Тази дребна женица беше толкова ГОЛЯМА, че имах усещането, че никога няма да я стигна. Караше ни толкова много да четем и още толкова да пишем, преразказваме и мислим. Помня, че ми казваше да чета, да се старая. Не ме хвалеше често, но знам, че вътрешно се усмихваше при успехите ми.
Смятам, че тя успя, успя да ме накара да обичам буквите и думите, да боравя с тях и да ги използвам къде разумно, къде емоционално.
На този ден винаги й подарявам цвете, макар и мислено. И огромно благодаря.
Благодаря на Веси и Албена, които бяха мои класни ръководителки, но останаха мои приятелки до днес!
Беше много строга, но изключително усърдна и справедлива. Спомням си дните, в които имах шестици и се чувствах горда от себе си; спомням си и тези, в които имах по-ниски оценки и усещах как съм я предала, срамувах се от себе си.
Тази дребна женица беше толкова ГОЛЯМА, че имах усещането, че никога няма да я стигна. Караше ни толкова много да четем и още толкова да пишем, преразказваме и мислим. Помня, че ми казваше да чета, да се старая. Не ме хвалеше често, но знам, че вътрешно се усмихваше при успехите ми.
Смятам, че тя успя, успя да ме накара да обичам буквите и думите, да боравя с тях и да ги използвам къде разумно, къде емоционално.
На този ден винаги й подарявам цвете, макар и мислено. И огромно благодаря.
Благодаря на Веси и Албена, които бяха мои класни ръководителки, но останаха мои приятелки до днес!
Няма коментари