Той не се замисли при отговора си:

- Защото боли. Защото нямам сили за нищо. И нямам мисли, нямам усещане, че съществувам.
Момичето до него се размърда:

- Защото искам да си почина. От шума и забързания хаос наоколо.

Русата жена на средна възраст се прокашля:

- Защото обичам. С мълчанието си обичам повече, неизказано и тайно.

Продължиха нататък в кръга:

- Защото съм инат и искам да го докажа.

- Защото няма смисъл да продължаваме. Защото някой ме моли да го направя, въпреки че е късно.

Детето отговори без да се замисли:

- Защото някой спи.

Човекът с прошарената коса изсумтя:

- Защото като мълча не си губя времето в празни приказки.

Момчето притеснено изрече, гледайки тъжно момичето до себе си:

- Защото искам да затворя вратата след теб. Защото съм далеч. Защото не искам да говоря.  Колко пъти споделих, че искам да мълча? Защото искам промяна. Защото има щастливо начало след края.

Момичето се обърка:

- Защото искам да се държа добре с теб. Защото, като мълча, не се разбира колко съм глупава. Защото не искам да те лъжа. Защото знам, че той не е като теб. И тя също. Защото трябва да си тук. Защото няма да те предам.

Звездоброецът се усмихна:

- Защото се наслаждавам на залеза. И на бягащия еднорог в небето. Защото фантазирам.
Писателката въздъхна:

- Защото пиша. Уча се да слушам.

Рибарят се изправи:

- Защото шумът на реката ме успокоява.

Бъдещите съпрузи стиснаха ръцете си:

- Защото чакам отговора ти.

- Защото ти вярвам.

Тя погледна през прозореца. Зад него цареше тишина.Тихичко каза на себе си:

- Защото котките мълчат и предпочитат да мъркат.

После остави книгата на леглото и стана. Облече костюма на жената-котка и хвърли поглед към корицата, на която пишеше: „Защо понякога мълча?”.