Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2013 15:32 - Ретроспекция на една поща
Автор: isstoyanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Реших да се поразровя назад в една от електронните си пощи. Винаги празниците ме дърпат назад в случки, спомени, малко носталгия по изминалите години, лица и образи, които в ежедневието си вече не помня или пък помня, защото още са до мен, само че в сегашно време. Любопитно ми е каква е способността на съзнанието ми да си спомня (на работа не се славя с много дълга памет).

Започвам експеримента от 17.07.2004 г.

Подателят познавам и до днес и то много добре. Любовно-романтичен разказ. Собственоизмислиен или чуждооткраднат, няма значение, но си го спомням като усещане. „После ще останем така,  един в друг, а аз ще ти пошепна “добро утро” и  на границата между съня и реалното, ще те целуна......за събуждане....“. Едно време сме се обичали с мейли. Днес с Viber, whatsApp, чрез Facebook, Twitter и по други начини, но вече изоставам и аз, не ги знам всичките. Винаги съм предпочитала онази любов с погледите. Тя ми е най-истинска.

01.09.2004 г.

Снимка в Стара Загора, заведение на име „Лас Вегас“. Хората на нея са ми близки до днес. Виждаме се често. Една от най-хубавите мои снимки с къса коса. Била съм млада и хубава.

Следващ мейл. Парола за достъп до ММ Music Media. Едно време (2004 г.) обожавах телевизия ММ, музиката, предаванията, не се отлепях от екрана. Особено обичах да гледам „Искам“ и след него „Interactive“. Поръчвахме любими песни, в мирката имаше канал и там пишехме, лигавехме се, досаждахме на Лили (в днешно време Lilana, която после опознах лично), след това се прехвърляхме на Роро и Тони (Тони, обичам те. И с модната линия на Knapp, която направи се гордея най-искрено. Надявам се още да обичаш меденки.).

Специални поздрави на Стоян, Момчил, JOKER и Happy. Първите двама още си обичам. Третият чувам веднъж на 2 години сигурно. Няма да забравя едно прословуто пиене в „Улицата“ от 2 часа на обяд до полунощ. Помня, че се прибрах, но как съм се старала да бъда адекватна пред нашите, съвсем не знам.

Последния видях някога, пихме бира.

С тях отговорно бдяхме за реда в #iskam.

Минавам на 2005.

Няколко мейла от една приятелка, на която съм се оплаквала за любовните си драми, а тя се е опитала да ми каже, че не съм сама.

Мейл от kris – нямам идея момче или момиче, но ми е обяснявал как да си оправя скрипта на еди какво си.

Мейли от Лили (сегашна Lilana),

някакво бебе,

снимки от хора, които познавам твърде бегло сега,

регистрация за bukvite.com и arenabg.com.

Както е видно, хем съм пишела, хем филми съм гледала доста. Май повече правех първото за разлика от наши дни.

Картички за Коледа от кой ли не, някои хора изобщо не си спомням кои са. Вече и картички не си пращаме. Спряхме и да си честитим. Не че обичам да го правя. Тези празници понякога ми изпиват повече от енергията, отколкото да ми вливат нещо... Май само червено вино върви. И уиски, разбира се.

Я, снимка от вече бивша съквартирантка.

2006-2007.

Доста динамични години според пощата ми. Не мога да разбера колко точно „влюбвания“ съм имала за тези две години. Но повече не разбирам защо съм запазила до днес тези писма. Съдейки от тях доста сълзи съм изревала, повече от усмивките. Някои лица болят все още. Други заобичах приятелски. Намирам нещо мило, написано на шльокавица:

i vse pak...

ako zapochnesh ot tova pismo..
preskochi sledvashtoto i zapochni ot prednoto..
pregryshtam te!“.

Междувременно, с колегите от университета сме били доста активни. Определено сме си пишели, нищо че сме се виждали на лекции и упражнения. С някои от тях се събираме всяка година около 8-ми декември.

Мисля, че все пак съм трила разни неща, бързо свършват годините. Хората сме интересни птици, когато сме афектирани, ядосани, тъжни, немощни, изоставени или забили глави в мъките си, трием лесно и наред. Докато ни мине или докато намерим писмо или дума, която сърцето ни не пуска. Така обяснявам дупките в пощата си.

2008.

Тук вече умишлено съм запазила някои писма. Снимките и писмата ме водят до един ангел там горе. Един човек, който страшно много уважавах, обичах и ценях. От който научавах, на който се възхищавах. Един човек, който ми удряше шамари, за да се освестя, да сляза на земята и да продължа напред с вдигната глава. Един човек, който беше способен да те закара на края на България и да те върне без да каже, че е изморен. Един човек, който обичаше живота и грабеше с пълни шепи. Един човек, на който дадох да чете „Татко, Аз и Ангелът“ на Ваня Щерева и книгата остана там някъде, при Ангелът. Тук си играя малко със символиките, но винаги си намирам своята символика. За теб е този пасаж, Снежко.

2009.

Липсва. Цяла една година тотално липсва. Тази година са ме били откраднали елените. Или е имало нашествие на извънземни само над моята къща. Не си спомням нищичко. Прескочила съм я или съм направила шпагат като Чък Норис в рекламата от 2008 на 2010 и под мен нищо.

2010.

Тук преобладават мейлите на баща ми. Политически и аполитически такива. Тези са от онези, задължителните, на които няма как да не отговоря. Но няма да са ви интересни.

Направила съм си регистрация в Hulite.net. Решавам да проверя какво има там. Публикувала съм 2 разказа и съм направила 1 коментар. Направила съм си регистрация в сайта само за да коментирам едно от произведенията там, както ми напомня самият мой коментар. Прочели са ме около 270 пъти. Слабо, доста слабо. Човек не трябва да пише навсякъде. Това съм го разбрала по-късно и съм спряла да се разпростирам на няколко сайта. „Изход“.

2011.

Е явно все по-рядко използвам и проверявам какво има тук. С баща ми сме се правели на ПРО писатели. Не че нещо, но все още мисля, че пиша по-грАмотно от него. 

2012.

Цели 2 мейла. Единият ми напомня, че пощите се използват и за работа. Другият ми честити Баба Марта.

2013.

С тази година направо се гордея. Изцяло и само по работа. Или съм станала по-сериозна, или вече от работа не мога да избягам. Истината е, че си я харесвам.

И все пак виждам уведомителен мейл за съществуването на поредната нова политическа партия. Тази година си е направо политически катаклизъм погледнато от всички страни. Но по тази тема не искам да пиша сега. Модерно е да се изписват и изказват мнения цяла година. Аз не съм модерна. Ще си замълча.

Та значи, равносметката е, че помня или много хубавите или много лошите мейли. Помня онези, които са ме радвали или онези, които са ме карали да си дърпам косите. Картичките не отварях, значи не ме интересуват. Хората, които не помня, са малко. Най-много помня онези, които съм обичала и онези, които са все още в живота ми. Най-малко помня онези, които отдавна са отишли в Recycle Bin-a. Трябва бъдещето да измисли преработвателна станция за имейли. Триеш един, на негово място светва нов със съдържание, което ти искаш да прочетеш. Или триеш и моментално забравяш.

2014.

Следва.





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: isstoyanova
Категория: Хоби
Прочетен: 282768
Постинги: 112
Коментари: 44
Гласове: 287
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031