Слънчев лъч ме погали
там до житните бали.
Буболечки на припек седяли,
като дребни абдали,
а птиченца малки и жалки,
по-малки от своите палки,
размахвали нежно крилца.

Тази приказка не е за деца,
по-скоро е за онази овца,
която полето раздира
със жалния, тъжен куплет
на песента от кошарата взет.

Таз кошара заграждана с плет
за овцата ни граница слага
и ограничения лоши налага!
Да си блее свободно не може
наш`та снежнобяла овца
на своето коравичко ложе
реди тя сълза след сълза.

Но един ден тя решение взе
да разчупи оградата сива.
Ето, тя е вече щастлива
и усмихната смело напред,
ще кръстосва света век след век.
Ще пасе тя тревица зелена
и на воля ще скача в степта.

Е, това е тя наш`та овца!


14.03.2000 г.