за изгубената част от тялото на цялото.

Те - същите, скрито и уплашено,

гледаха към празното на тялото.

Беше горе, в ляво, колкото юмрук голямо -

пусто, дупчещо, проядено,

от него студ и червеи струяха на рояци.

Вода не стигаше да го почисти,

кръвта я нямаше за да избистри,

а сълзите само замазваха.

Приближиха се още - онези непознатите,

към познатите и техните сълзи.

Усетиха и студ, и болка -

но си бяха непознати - не заплакаха.

Само се зачудиха какво е празното от тялото на цялото.