Постинг
21.03.2011 14:39 -
Ангел
И аз имам един Ангел. Не е като този на Ваня Щерева от „Татко, Аз и Ангелът”, но е такъв, който ми напомня за нейния. Един такъв красив, мил, прегръщащ и целуващ, но несигурен и неспособен да избере само една жена. Само дето, нейния Ангел ми се вижда малко по-добър от моя.
Нейният й пише красиви думи, обажда й се при всеки удобен момент, показва й че е до нея, дава й сили дори от разстояние. А моят не се е обаждал от месеци, последните му думи бяха да го оставя на мира и че хората се срещат и разминават, не се спират при всеки.
От очите на нейния Ангел излизаше топлина и тъга от предстоящата раздяла, а от очите на моя напираше облекчението, че ще се разделим, радостта, че ще отиде някъде другаде, да види по-забавни и интересни хора, които няма да му обясняват колко го обичат, а на него да му се налага да отвръща със същото.
Нейният Ангел е от малкото, които обичат да пишат в скайп, да измислят истории и герои, да влизат в ролята си и да я играят забавно. А моят Ангел няма много контакти в скайп, не обича да пише много, не обича да измисля истории и да се филмира. Обича да е кратък и ясен, без излишни думи, без излияния и обяснения.
Ангелът на Ваня е този, който го е страх да й каже “Обичам те”, но поне пише “Прегърната” или “Целуната”. Моят Ангел никога не написа думи, от които да се усети неговата обич към мен.
Нейният Ангел я преследваше по влакове, автобуси, по концерти и представления, на които не присъстваше, но беше до нея. А моят присъстваше само в началото. И то рядко. Защото в началото винаги е интересно. После му омръзна.
Единият беше и кофражист, и режисьор, и Мечо Пух, и Прасчо, и мъжът с червена тениска, и мъжът зад фонтана, а другият беше... само Ангел.
Е, добре де, що за Ангел е твоят Ангел? Еми, ей така. За мен си е Моят Ангел. Защото го обичам, както Ваня си обича нейния. И дори да не беше Ангел, пак щях да си го обичам. Заради нещата, които е направил или е пропуснал да направи. И заради начина, по който ме е карал и още ме кара, да се чувствам.
Спомням си, веднъж Ангел ме обиди. Нарече ме “идиотка”. И макар че беше на шега, аз се засегнах. Нацупих се и се смълчах. Тогава той се приближи, гушна ме, засмя се и каза: ето, затова си идиотка, не разбираш ли, че го казвам с мили чувства?
И така, това беше моят Ангел. Със сигурност е бил и на много други. Но както е бил на мен, няма да бъде на другите. И никой няма да пише така за него, защото ще е различно. Ваня си пише за нейния, аз за моя. Моят още в началото ме беше предупредил да внимавам, че той е Ангел, но е малко по-лош от очакваното. А нейният е все така добър и мил, дори в грешките си пак излиза мил.
Заради този Ангел, моят Ангел, писах, трих, пак писах и пак трих, така ми се искаше да му подаря нещо преди да се изгуби, а не успях. Дали, ако някога чете тези редове, ще се разпознае, ще се насили да вдигне телефона, да ми звънне, за да каже: Аз съм, Ангел. Твоят.
Или ще ме е забравил... Но като някой го подсети коя съм, ще му дожалее, ще му домъчнее и ще помълчи няколко часа. Нали е Ангел. Не може да е толкова безчувствен.
Ваня и нейният се допълваха взаимно. Някак си, бяха един за друг. А този, моят, е толкова различен от мен. Сигурно затова не бяхме истински заедно, а само в отделни мигове.
Нейният не й подаряваше нищо, моят също. Но нейният й даде сърцето си.
Нейният й пишеше, когато беше болна, а моят дори не знаеше, че съм в леглото. И аз си вдигах и смъквах температурата самичка, без той да е до мен.
Аз обаче, бях до него постоянно, без той да знае. Мислех и се надявах той да е добре. Това ми стигаше. В мислите си му подарявах балон или близалка на пръчка, червена, с дъвка. Давахме пари на просещите по пътя и се усмихвахме на децата. И вървяхме прегърнати – най-важното.
Изрисувах го с цветове и думи този мой Ангел. Още го виждам залепен на стената или на тавана.
Телефонът ми звъни. „-Ангеле, ти ли си?”, „-Какъв Ангел, госпожо, обаждаме се от кабелната, пак имате неплатена сметка...”, „-А, добре, извинете, ще я платя...”. Щрак.
Ангел – това е любовта.
Няма коментари
