Днес ходих на разходка с Розичка... Толкова слънчево и хубаво не ми беше от много време... усмихвахме се двете на хората край нас и по едно закачливо "дрън-дрън" на всеки ъгъл :) Запознахме се с едно момченце мило с очила и с неговото колело в Общината. Правихме кръгчета на едно и също място /защото никой не знаеше ,явно, къде е това, което търсим/. Свършинме всички задачи и уморено сряхме карай пейките... колко много слънце. Мислех да отидем до театъра двете , но май небето нещо ни се смръщи.
Вкъщи бях примерна домакиня и подредих навсякъде /сигурно защото имам много да уча :) /. Едно телефонно обаждане ме натъжи и ме върна в минали дни- слънчеви и топли... Лошо е да го казвам, но напоследък много си мисля за тях... за зелените полянки и за онзи смях...
Обещавам утре да отида на училище рано и да съм добра...

Skeeter Davis - The end of the world

кога ще караме колела?:))
чипкам се и тичам към тебе:))
не пускай чужди хора;)
усмив:)

Чакам те :)