Постинг
08.05.2011 17:32 -
ИЗ "Любов", Елиф Шафак
Чувал съм, че в Европа държат прокажените извън градските стени. Тук (гр. Коня) ни разрешават да живеем в града, стига да носим звънче, с което да предупреждаваме другите, че сме наблизо. Разрешават ни и да просим, което е добре, защото сигурно щяхме да умрем от глад. Просията е един от двата начина да се спасим. Другият е молитвата. Не защото Бог обръща някакво внимание на прокажените, а защото се срещат и странни птици, които смятат, че Той ни помага. Затова, колкото и да ни презират, жителите на града и ни уважават. Наемат ни да се молим за болните, недъгавите, престарелите. Плащат ни и ни хранят добре с надеждата да изтръгнат от устата ни още някоя и друга молитва. По улиците с нас, прокажените, могат да се държат по-зле, отколкото с псета, но там, където тегне сянката на смъртта и отчаянието, ние сме султаните.
Наемат ли ме да се помоля, свеждам глава и издавам нечленоразделни звуци на арабски - уж съм погълнат от молитва. Единственото, което мога да сторя, е да се преструвам, защото според мен Бог не ме чува. Нямам причини да вярвам в обратното.
Наемат ли ме да се помоля, свеждам глава и издавам нечленоразделни звуци на арабски - уж съм погълнат от молитва. Единственото, което мога да сторя, е да се преструвам, защото според мен Бог не ме чува. Нямам причини да вярвам в обратното.
Няма коментари
