И тогава я видях.
Изправена и горда, на допреди 2 дни бяло платно, красива жена, изящно изрисувана с акварел. Цветовете крещяха насърчително: Аз съм красота, нежност, сила и енергия. Аз съм тук, за да покажа себе си и чрез себе си да покажа на вас, всичко онова, за което сте слепи, слаби и невярващи. Аз съм тук, за да ви прелъстя, да открадна чувствата ви и да ви дам нови. И ще бъде светлина, защото само онзи, който я иска, може да я види.
Жената проговори:
- Бях по света. Слушах и мълчах, срещах и разминавах хора. Виждах сълзи, виждах окъсани дрехи, дрипави и болнави деца, бездомни кучета и котки, съборени и изоставени къщи. Минавах през буренясали гробища, където гарги кълвяха разпръскано жито, спъвах се и падах по стръмни пътеки, охках и кървях. Нощем виеха вълци, настръхвах от следите на мечки, очи на 7 сови ме преследваха.
Спях завита в шума, облягах се на мъх, пиех вода от корени, хранех се с бубoлечки. Вятър ме жалеше, сняг не ме валеше, слънцето ме топлеше...
Попитах я за совите. И тя разказа:
- Първата се казваше Безстрашна. Тя беше могъща. Не я беше страх да излети и после да се върне. Не я болеше, когато си идваше накълвана. Не се оплакваше.
- Втората се казваше Красота. Не бях виждала като нейната красота. Беше истинска. Жива. Летеше, за да пръска красоти.
- Третата беше Добрата. От нея лъхаше спокойствие. Разбиране, съчувствие и нежност. Можех да стоя и да изревавам океани до нея. После бях добре.
- Името на четвъртата беше Страст. Доближавах ли я, обземаше ме тръпка, изпитвах сладка слабост, желание. Исках да се любя.
- Петата беше Пъстра. Багрило от цветове, които се събираха и образуваха невероятно съчетание от бои. На моменти дори заслепяваше слънцето.
- Шестата се казваше Мъдрост. От нея се научих на всичко. За света, за хората. За обичането, за войните и мира. Научих се на търпение. Научих, че всеки ден ме научава на нещо ново, а в навечерието му, си давам надежда за следващия.
- Седмата се наричаше Любов. Любовта е... Всеки сам си я разпознава. И знае, когато дойде.
Пожелах да ми разкаже интересна случка.
- Веднъж, изморена и гладна, влязох в една странноприемница. Посрещнаха ме две жени. Нахраниха ме, напоиха ме. Казаха ми, че мога да преспя под техния покрив. Докато си говорехме, те обслужваха останалите посетители, които приличаха досущ на мен – с окъсани дрехи и обувки, мръсни и самотни. Но изглеждаха щастливи.
Разказаха ми за живота си, как са живяли, с какво са се занимавали, как са отгледали тази малка гостилница. Сега се били отдали на рисуване. Душите им се слели в едно със спонтанното решение да творят. Казаха ми, като си лягам с малката стая, да погледна към тавана. И ще разбера.
Пийнахме, смяхме се, говорихме. Реших да си лягам. Излягайки се на твърдото легло, погледнах към тавана. И тогава я видях.
Най-красивата картина в живота ми, която ми предаде следните думи: "Посланието на Възкресението е, че Истината може да бъде положена в гроб, но няма да остане там задълго".
Бяха избрали фигурата жена, която носеше инициалите на всяка от седемте сови.
В този момент разбрах, че срещам съвършенството. Човек се преражда толкова пъти, колкото са необходими, за да го достигне.
На сутринта не се събудих. Картината хвърляше цветни отблясъци по спокойното ми лице.
Днес се явих, само за да ти разкажа тази история. И заминавам. Нека любовта и съвършенството достигнат до теб. Защото, който търси и вярва, намира. Не рано или късно, а когато е време.
17.04.2012 13:51