Ръцете ми миришат на кокиче.
От пръстите ми лъха свежест.

Сред бялото едно зелено стръкче
намерило е път и светлина.

Откъснах го за себе си.
От завист. Красотата му убих.

Зеленото ще потъмнее.
А бялото ще изгоря.

После ще остане само дупка.
Самотна дупка във снега.

Утре ще направя нова дупка.
Ще мириша на кокиче.

И ще бъда Некрасива
Убийца на кокичета в снега.