„.... понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ (1 Царе 16:7)

За прочит: 1 Царе 16:1-12

Години наред се опитвах да получа одобрение, като отделях специално внимание на външния си вид. Правех всичко по силите си да се харесам на своите родители, на работодателите, на приятелите си. Но така и не откривах удовлетворение от себе си. Постоянната потребност да бъда одобрена породи у мен нереалистични очаквания и повлия лошо на отношенията ми с хората.
В отчаянието си се обърнах към Бога за помощ. Само споменаването на Неговото име ми донесе чувство за топлота и истинска обич. Един ден прочетох  1 Царе 16 и историята за помазването на Давид ми помогна да осъзная, че Господ не ме оценява по външния ми вид, а гледа сърцето ми.
Започнах да чета Библията с още по-голямо желание и да откривам начини да прославям Бога, вместо да се опитвам да се харесам на хората. Всеки ден намирах възможност да помогна на някого или да споделя усмивка или думи на утеха. Постепенно отместих погледа на своето внимание от себе си  към Бога и открих съвсем друга цел в живота си - да давам, вместо да получавам.

Молитва: Благодарим Ти, Господи, за Твоята любов и приемане, както и за възможността да разказваме на хората за това, което си сторил за нас. Амин.

Мисъл за деня: Бог не ме приема по външен вид, нито според моите възможности. Той вижда нагласата на сърцето ми. 

Автор: Сю Торней (Калифорния)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ОТЧАЯНО ТЪРСИ ОДОБРЕНИЕ.