изтичам се като двулитровка. от тези, разгазираните, безвкусните. приглушено чувам звука от хъркорещото съчетание на течност и метал в улея. а навън слънце. по-нагоре музика и движещ се асансьор. потроп - потроп. ще се кача и ще нашамаря...

понякога се самозабравям.
в обичането.
в трептенето.

Обичам...
Ръката, с която вземаш вилицата,
забождаш малкото парче "Маргарита"