Всеки път затварям широко отворените си очи
в опит да заспя,
за да не ме уцели ураганът, бушуващ в теб.

Прискърцва любовта
във мен,
намества се удобно

Здравей, Обичам те!
Съботно здравей.
По-лесно е да се обича в събота

Дъждът е тих и монотонен,
денят преваля си спокоен.
Небето сгушено в прегръдка

Парка, Барка и Дъга -
цяла седмица тъга (така).
Хора, срещи, хапчета и сън

Изпращам с поглед премрежен
отминалия зимен ден
и тайно някак си надявам се

Бели парцали танцуват в захлас,
кокетничат влюбено, страстно във валс.
Небето се пощи,

Обичам
клепачите, които затваряш над
замисления поглед

 
Нямам мускули между плешките.
Така каза невроложката.

 
„Бър, бър, бър” - това е шумът около мен в любимото квартално кафе. Докато отпивам от капучиното, доволно изяла кроасана с чедър, слушам симпатична песен, която се опитва да надвие бърборенето.
Разговори за:

 
Той не се замисли при отговора си:
- Защото боли. Защото нямам сили за нищо. И нямам мисли, нямам усещане, че съществувам.

 
Срещнали се две котки на млечния път.
Едната измяукала „мяу”,